Спомних си очите ти тази вечер.
Разходих ги със себе си, минах под онова дърво на входа към парка пред НДК, показах ти короната му. Видя ли го?
Имаш красиви очи. Пази ги, не ги натоварвай. Не ги подарявай и не позволявай да ти ги откраднат.
Имаш красиви очи...
I hope tonight you will touch my hair and draw ghosts on my back.
posted by gorecki @ 11:32 PM
2 Comments
2 Comments:
Напомняш ми за една съученичка, на която не пирах да повтарям, че става много хубава под дърво, но която така и не ме разбра. 5 години тя не можа да схване. А дърветата наистина я разкрасяват.
То понякога трудно става, ама ще се усети =)
Благодаря за коментара и връзката в блога ти, всъщност. Много мило! :)
Post a Comment
Subscribe to Post Comments [Atom]
<< Home