В Приморско беше хубаво. Странно, но не мислих че ще свикна толкова за тези осем дни там, сега в София ми е твърде прашно, твърде шумно и не чак толкова приятно. Но пак ще свикна, какво да се прави.
Гадното е че точно когато аз се върнах А. замина за лятото. Все повече опустява, всички изчезват някъде.
Иначе сега продължавам със "Срам" на Рушди, която върви толкова засрамващо бавно, въпреки че е толкова хубава + чай Napnyugta, който Боряна ми донесе като се прибра от Сегед.
В общи линии май е това.
Обадете се или пратете картичка откъдето се намирате...

никой не може да ми каже дали взех правилно решение или не то май и няма такова нещо в дадения случай знам само че не можах не го и исках знам само че още помня онзи крайпътен камък по средата на пътя между варна и бургас помня и учудените момичета разочарованите им гласове в телефонната слушалка заяжданията и подигравките
никой не може да ми каже дали взех правилното решение или не мисля че само А. беше най-близо до отговора когато ми каза че всичко свърши и няма да се върне така че каквото такова и още знам че помня онази неистова буря и онази градушка и треската ми и студената пот и невъзможността да спя не успях този път но битката не предвещава изхода от войната

Историята на последните ми два дни с 6 думи:

отидох.видях.напуснах.и.се.върнах.

Чудя се какво да кажа за концерта на Lamb снощи в София... Не мога да ви кажа че беше прекрасен, защото беше много повече. Не мога да ви кажа че ми стигна, защото въпреки че изразходвах цялата си енергия и сила - не можех да приема че вече свърши. Малко ми се губят думите и поради факта че успях да се снимам с Andy Barlow от групата, който просто си стоеше тихо и кротко зад нас и слушаше Plaid без почти никой да го разпознае.
Вчера май ми беше един от най-щастливите дни. Всичко беше толкова прекрасно.... На много от парчетата не можах да си сдържа сълзите (ахех), на други не можах да си сдържа краката. Изпълниха всичките ми любими тракове, а дъжда не успя да ме притесни ни най-малко - дори мокри продължавахме да крещим. А Lou беше невероятна както винаги. Всичко беше толкова... толкова.... Ah...

Цикля на Martina Topley-Bird - "Shangri La" и си спомням за онзи период, който имах в Сегед - слушах това парче много, може би дори твърде много. Всяка сутрин на път за университета, не знам защо но много ясно си спомням една сутрин когато го слушах и минавах покрай юридическия факултет. Вървях по булевард Лайош Кошут, който беше странно пуст. Срещнах Мариетта, която ми разказа как пише курсовата си работа и как е уморена от двете работи и двете специалности. Когато седнах в библиотеката още го слушах. На път за вкъщи също. Чуйте го. Не коства много.
Остава ми една седмица. След това ще се натоваря с раниците и саковете си и ще потегля към Бургас. С влака в 6:30. Свива ме стомаха, още ми е притеснено. Там ще ме чака Дени, която ще ми помогне да се добера на 40 километра от Бургас. Два дни по-късно ще дойдат първите ми 250 унгарци.
Накратко - ще прекарам това лято по морски. Досега не съм бил на море, а сега ще го гледам и ще слушам Шангри Ла на Мартина и ще припявам онази част за картината на стената, влака и прибирането вкъщи. Миналата година им отказах, но тази година реших да опитам. Какво пък, представител отговорен за унгарски турсти. Не може да е толкова страшно, колкото го мисля.
По случая Чушко отиде при по-добри стопани, които го държат на млечна диета с луканка. Имам седмица да мина двата си изпита по унгарски и да си кажа довиждане с хората наоколо. Не мисля че ще е чак толкова зле да спра да се въртя в кръг и да променя траекторията си. Малко ме свива стомаха при мисълта за другия край на България, но...
А иначе се зарадвах че видях Кау и колелото му, а пък на Мартин му отива оранжево.

една светулка влетя през отворената врата на терасата.
така и изчезна някъде на прозореца.

пък преди да се усетя се сдобих с ей този мъник,
който напоследък страшно много ме радва =)

meet Chushko =)

glory box